Български лекар откри нов метод за диагностициране на тумори 

Специалистът по образна диагностика д-р Йордан Спирдонов, част от екипа на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Царица Йоанна - ИСУЛ”, разработи иновативна модификация на тънкоиглена аспирационна биопсия, подобряваща диагностицирането на тумори. 

Методът, наречен от изследователския екип, “Модус Спирдонов 1”, позволява вземане на до 5, 5 пъти повече цитологичен материал в сравнение със стандартните техники. 

Очаква се тази уникална модификация значително да подобри диагностиката при рак на млечната и щитовидната жлеза, лимфните възли, черния дроб, панкреаса, бъбреците и повърхностните тумори. 

Изобретателят на приставката за скенер, подобряваща диагностиката на рака на млечните жлези, д-р Спирдонов, представи следващото си голямо откритие в Аулата на Клиниката по гастроентерология на ИСУЛ. През 2021 г. специалистът спечели приза на БЛС Лекар на годината в категория „Иновации“. 

Провеждането на иглена биопсия е утвърдена практика в диагностицирането на ракови заболявания, обясни д-р Спирдонов. В съвременната медицина е определена като оптимален първоначален метод за вземането на тъкан от болестния участък за микроскопско изследване. 

Главната ѝ цел е да се сведе до минимум броят на пациентите със злокачествени лезии, които впоследствие претърпяват хирургически биопсии. Предимствата на тънкоиглената аспирационна биопсия са минималната травма за пациента, бързото провеждане на достъпното изследване и минималната ятрогенна десиминация (разпространението на разсейки). 

Въпреки своите предимства, в до 25, 3% от случаите, тънкоиглената аспирационна биопсия не предоставя достатъчно биологичен материал и това налага повторна интервенция. 

Този показател се влияе от фактори, отнасящи се до характера на лезията (68% от случаите), опита на извършващия биопсията (32%) и по-рядко наличната апаратура. 

Решението на д-р Спирдонов и екипът му е “Модус Спирдонов 1”. 

Началните стъпки в “Етап 1” копират напълно стандартната FNAB техника до момента на създаване на вакуум в спринцовката. След това палецът и показалецът на едната ръка се поставят непосредствено над спринцовката и фиксират буталото. 

В “Етап 2” следват три резки ротации около буталото с другата ръка в едната посока на спринцовката по надлъжната ос. В “Етап 3” извършителят на биопсията прави още три ротации в другата посока, а в “Етап 4” три ротации в първоначалната посока. Така се получават общо девет завъртания. 

Обработените резултати от изследването на черен дроб показват, че при FNAB “Модус Спирдонов 1” биологичният материал е 3, 87 пъти повече като тегло в сравнение с пробите, получени при FNAB with pistol-grip mechanical syringe holder, което води до увеличение на резултатите с 287, 4% и 5, 53 пъти повече в сравнение с тези на FNAB with direct finger grip, което се равнява на нарастване от 452, 7%. 

При направеното сравнение се оказва, че взетата проба от musculus longissimus dorsi при FNAB “Модус Спирдонов 1” тежи 4, 20 пъти повече от съответната получена при FNAB with pistol-grip mechanical syringe holder (нарастване с 320, 5%) и 3, 91 пъти повече в сравнение с тази от FNAB with direct finger grip (291, 5% увеличение). 

“Препоръчваме новата модификация на тънкоиглената аспирационна биопсия, “Модус Спирдонов 1”, използвана в нашата база УМБАЛ “Царица Йоанна”, да се въведе от колегите в страната и чужбина. Така ще повишим намирането на карциномите не само в млечните жлези, но и тези с друга локализация”, заяви д-р Спирднов. 

Специалистът споделя, че дълги години се е сблъсквал с проблема за недостатъчната диагностична стойност на предоперативните биопсични изследвания, което възпрепятства диагностиката и стадирането на рак на млечната жлеза. Това води до необходимост от повторна интервенция или погрешно отрицателни резултати. 

„Така достигнах до идеята за необходимост от подобрение на техниката на вземане. Започнах да мисля в посока разработване и прилагане на различен подход с цел получаване на по-голямо количество цитологичен материал. За период от 6 години (2016-2022 г.) извърших над 900 тънкоиглени аспирационни биопсии под ултразвуков контрол. 

Наблюденията показаха, че количеството на взетата биологична проба визуално е значително повече с модифицираната и внедрена нова техника. Виждайки тези резултати, реших да сформирам екип, с който да обективизираме метода, за да го онагледим на колегите. 

Измерванията се проведоха от оторизиран специалист в единствената специализирана за еталони лаборатория на Българския институт по метрология. Резултатите показаха, че дори минималната количествена стойност на биопсичен материал, извлечен чрез новата техника, превъзхожда по количество взетия материал със стандартните техники. 

Извършеният анализ показа, че при съпоставяне на резултатите със стандартния начин се получава статистически значима разлика“, обясни д-р Спирдонов. 

По време на представянето на разработения от него метод, д-р Спирдонов благодари на колегите си, участвали в изследването на иновативния диагностичен подход. 

Сред тях са изпълнителният директор на ИСУЛ Любомир Пенев и специалистите от едноименната болница - хирурзите доц. д-р Теофил Седлоев и д-р Славяна Ушева, рентгенологът д-р Георги Върбанов и отоларингологът проф. Иван Чалъков. 

В изследванията са участвали и председателят на Българския институт по метрология Снежана Спасова, експертът по механични измервания от същия институт Цветомир Петков, на които д-р Спирдонов също благодари. 

Puls. bg